Ако се чудите как точно се получава, че имате приятели, които все някак си намират финансите да се отправят съвсем внезапно (на пръв поглед) на пътешествие до Париж или Дубай например, а после се оплакват, че останали без пари баш насред лятната почивка, то ключът е точно под носа ви – нискобюджетни полети и планиране минимум месец преди това, ако е в същия континент и планиране година предварително, ако е в друг/и континент/и. Дали обаче можете да си го позволите откъм времево планиране, нерви и яснота какво ще ви се случи другия декември? Както знаем, най-хубавите пътувания са внезапните – уикенд с любимия? Супер! Стига да не се качите обаче на един не-толкова-очакван борд и да стигнете за същия този уикенд.

На този етап България се радва на не малко, но не и на масово обслужване от „промоционални” или нискобюджетни авиолинии. Постепенно към WizzAir, easyJet, germanwings се прибавивиха flyniki, Ryanair. Сред тях, разбира, се имаше и немалък брой зайци компании, които не можаха да оцелеят не само на българския терен, но и въобще – Skyeurope, MyAir, Sofia international…

Причините са много. От игри на вътрешен, национален монопол за дадената страна, в която е регистрирана съответната компания оператор, през кофти маркетинг-мениджмънт стратегии до лошо предварително стратегическо оценяване на конкуренцията за съответните дестинации и партньорски in-bound линии.

Все пак, с времето едно се установява като тенденция. От падането на Берлинската стана насам, свободата в Европа не е само даденост, тя е стимул на пазарната икономика. Свободата продава полети, продава ЖП билети, градски карти за отстъпки в музеи и ресторанти, рент-а-кар, шътъл билети, разпродажби в молове и на летища. Въобще свободата е правопрорционална на преобилността и увеличаващия се брой услуги – туристически на преден план в момента и обратнопропорционална на реалните човешки доходи. И ако сме точни, свободата на България е правопропорционална на нарастващия й се външен дълг и обратнопропорционална на брутния й вътрешен продукт.

Често пъти в опитите си да постигне икономически баланс на ниво индивид или няколко индивида, се оказва, че маркетинговата зависимост е това, което определя крайното потребителско решение.

На какво се дължи маркетинговата зависимост?

Глобализация + свръхпроизводство в определени региони + размяна на възприятията за качествено и количествено на ниво общност + неспособността на масата да догони на ниво морално и лично разбиране технологичния напредък, отговаряйки на неговата свръхскорост на развитие = погрешно разбиране за смисъла на развитието на ниво държава, стандарт на живот

=> Погрешно осмисляне на смисъла на брутния вътрешен продукт като индикатор на растежа,

което пък само по себе си води до => създаване на изопаченна ценностна система и оттам човешката способност за изграждане на лична вътрешна система за определяне на стойност на ниво индивид, на ниво семейство, на ниво общност, на ниво нация, на ниво континент.

И когато европейците заговорят за икономически растеж, изводът е, че той е следствие на добър маркетинг, при който маржът между реалното производство обединено с реалните продажби И способността на масите да определят колко всъщност струва даденото нещо – продукт, услуга, начин на живот ЛИЧНО за тях. Тази разлика, марж между физическа стойност и морална оценка е именно възприятието за онова, което хората разбират под "добър жизнен стандарт" или другояче етикетирано – брутния вътрешен продукт и което с нарастването за усещане на свобода и брутен национален продукт.

И все пак защо маркетинг - не всичко, което е на цена 40€ има стойността на 40€. А понякога нещо, което струва 100€ всъщност има стойността на 180€ или повече...Маркетингът е нещото, което е в основната на всяка авиокомпания. На първо място е възможността й да бъде уникален дистрибутор на рядка дестинация за възможно най-много хора. НО това вече не важи поради вече ясните ни смисли за глобализация и така обяснената вече свобода. Така че номер едно остава маркетинговата стратегия.

И когато се върна към примера с нискобюджетните авиокомании, мисълта ми беше, че постепенно увеличаващият им се брой започва до такава степен да влияе на цената на услугите им, че в един момент традиционните, „класически” авиолинии ще имат много по-скъп продукт на почти същата цена. По-скъп, защото качеството, което сме изпитвали при полет с подобна компания отговаря на стандарт, който е в пъти повече, качествено погледнато, от стандарта, за който ще те дооскубят при полет с нискобюджетна линия. С други думи, ако следващия път решите да ползвате нискобюджетен оператор, при който нямате включена закуска, то гледайте да хапнете преди това – на борда цената скача поне двойно спрямо тази от летището, за която знаем, че е също двойна на тези в града...

При последните ми няколко полета се уверих, че компаниите като Brussels Airlines, Malev (Chriss Air - официален представител на Malev за България), Austrian Airlines наистина имат традиции, за които 30-40 евро отгоре си струват. Особено, когато летището, което ги обслужва НЕ се намира на 50 км от града, в който искате да отидете, както при нискобюджетните полети, заради което трябва винаги да си доплащате поне още 20 евро.

Не крия личните си предпочитания, но всеки, който го интересува с какво толкова са по-добри, може да последва съвета ми и за разнообразие да си вземе билет следващия път на някоя от посочените авиолинии.

Геометричната зависимост между покачваща се цена и това, което получаваш отреща е стара черта на установените вече международни лидери в летенето. Случва се понякога да има и случаи на изненада, когато нискобюджетна линия тотално изумявя своите клиенти с безумни промоции. Но за нещастие и на компанията и на потребителите й, често и все пак НЕ ВИНАГИ подобни маркетингови фиаскота завършват или с лош публичен имидж или с банкрут. В един перфектен свят всичко би било евтино и достъпно – ниска цена, възможност за свобода и свръхизбор...но в една действителност ниската цена често означава недостатъчно или често лошо качество, а свръхизборът означава понижаване на цялостното ниво на обслужване въобще на компаниите, осигуряващи услугата. Оттам означава неамортизиране на вложените преди капитали и често пъти завършва със смърт – преносна и буквална...