Копенхаген ухае на класика, викинги, яхти и розово-оранжеви къщички, симпатично никнещи като планински гъби, залепени една до друга.

Книгите са там.

Ходят по улиците, ловуват читатели из книжарниците, правят компания в кафенетата, мятат по една страница от витрините на ресторантите. Подобно на Германия, хората в Дания също четат на всяко място, което могат да заемат. Градският транспорт е нещо патетично, пейките в парка, пълен със статуи – нищо необикновено, да не говорим да седнеш до двореца на крал Кристиан IV – Розенберг или да се облегнеш на фонтан, нападнат от гълъби и пълен с пяна.

Най-неповторимото  усещане е да пиеш кафе с книга в ръка пред столичния Кралски театър, докато краката ти се люлеят над водата.  Слънцето гали кожата, ти изяждаш ред след ред, докато отпиваш от чашата с тръпка на пътешественик, намерил пристан и подслон от дългите брожения. Подухва фьон, така че ако искаш да се скриеш, можеш да седнеш на безветрие в някое пристанищно кафе. Когато погледът ти се измори, просто обръщаш очи към наситено синьото Балтийско море и потъваш в него. Душата отпочива, за да копнее за още.

Чайките прехвърчат, яхтите и моторниците се разминават, но ти сякаш си сред опасните морски вълци от миналото, завладяваш историята, намираш се в един свят на романтика, желание, игривост и търсене. Нищо не те спира, защото да четеш поезия е като да пишеш карта на съкровища, да се губиш в поредния булеварден роман е като да намираш любовта в две сини очи, да галиш корицата на историческа биография е да оживяваш като Малката Русалка, но попаднала в антиквариат.

Каквото и да си загубил, ще го намериш по страниците в Копенхаген.