С комбинация от няколко музикални епохи, ексцентризъм и виртуозни импровизации, британският цигулар с пънкарски дух Найджъл Кенеди вдигна температурата в Античния театър в Пловдив снощи.

Въпреки вятъра и студа, изненадал хилядите фенове, дошли да видят и чуят темпераментния музикант, редовете на театъра не се изпразниха дори и в края на близо тричасовия концерт. Няколко поколения се събраха да чуят нестандартната комбинация от класическа музика, джаз с включвания от рок импровизации и фолклор.

Концертът в две части, организиран от продуцентска къща „Арт БГ", бе открит от кмета на Пловдив Славчо Атанасов, като първия в рамките на „Есенния салон на изкуствата". Типично за бунтарския си стил и сценично поведение, цигуларят пренебрегна официалния дрес код на оркестъра и се появи в тениска и с пънк прическа.

Кенеди свири с трима от колегите си от квинтета Nigel Kennedy Quintet - Orphy Robinson (маримба и вибрафон), Tomasz Grzegorski (саксофон), Adam "Szabas" Kowalewski (контрабас) и Krzysztof Dziedzic (барабани и перкусии), както и Doug Boyle (китара) и 22-та музиканти от "Държавната опера" - Пловдив.

В първата си половина, виртуозният цигулар изпълни творби на Йохан Себастиан Бах - "Шакона" ре минор, "Концерт за две цигулки" ре минор. „Извинявам се от името на оркестъра за закъснението" коментира англичанинът, за малко по-късната си поява след почивката между двете части. „Трафикът ни задържа," коментира той, сгрявайки за пореден път настроението на публиката си в студената вечер.

Dim lights Embed Embed this video on your site

Екстравагантният музикант не само, че не се притеснява да предизвиква традиционалистите, появявайки се на голяма сцена, облечен с тениска на любимия си футболен отбор Астън Вила, но едновременно с това размята лък и се чувства като у дома на сцената. Нещо повече и в Пловдив той не пропусна да спомене, че футболът е роден именно в Астън и да втрещи с острия си нецензуриран език и купонджийско поведение.

Втората половина продължи с музика от 30-те, 50-те и 80-те години, импровизации и изключително много творчески заигравки, с които е известен артистът. Хитът на вечерта бе интерпретацията на джазмена Дюк Елингтън "Прелюдия към една целувка", за която изпълнителят на електрическа цигулка се пошегува, че му е любима, но още по-любима му е „Прелюдия към една бира". Поемайки си глътка от бутилка с бира, Кенеди провокира бурните аплодисменти от публиката и за пореден път демонстрира чувството си за хумор и коментира, че това не е бира, а е просто „Бекс".

„Да пробваме сега вота на публиката. Кое предпочитате - McDonalds или KFC," обърна се цигуларят към изненаданите любители на музиката му, като наистина получи вдигане на ръце в отговор. „Я, пилетата са номер едно днес! Сега ми кажете, по-бързо или по-бавно темпо искате?" и разбира се, с мнозинство от публиката, солистът и дуетната му партньорка, цигуларката Кора, изпълниха за втори път бързата версия на едно от произведенията, демонстрирайки истински талант и завидни умения.

Новаторският подход и стремежът към експеримента на Найджъл Кенеди се разпознават във всеки един от албумите в богатата му дискография - повече от 30 заглавия. Между едно от последните е посветеното на фолклора на Източна Европа и Северна Африка East Meets East, където са включени и български народни песни като "Хайде Яно", "Дафино", "Йовано, Йованке" и др.

Именно с изпълнение на „Йовано, Йованке" бе предпоследното парче на третия бис на Кенеди, който сякаш не искаше да напусне българската сцена. Все пак с танцова стъпка в изпълнение на последното си парче, заглъхващо в бекстейджа, световноизвестният изпълнител се раздели с публиката, станала на крака в негова чест.

24 часа онлайн и Труд онлайн