Малко видове любов остават за цял живот без нужда от документи и подписи. Но тук все пак хартията е също налице, поне ако следваме класическата форма. Големи и малки, тънки и дебели, с дребен или едър шрифт. Всъщност май шрифтът с годинките става все по-голям. Вече намекнах досатъчно за каква точно любов говоря. Дори да ми се иска - нямам правото да си лепвам етикетче книжен червей, предпочитам златната среда.

Като всяка истинска любов и тази към книгите се нуждае от постоянство, грижи, упорство и много страст. Надявам се, че мнозина от вас споделят моето вдъхновение.

Това чувство е съграждано у мен още откакто ни се даваше в основното списъка с книгите, които трябва да прочетем през лятната ваканция. Ето, че едно първоначалното досадно задължение – вместо да губя цялото си време за игра с кукли и къщички или да подскачам пред черно-зеления монитор- се превърна в приятен навик. А с течение на годините – необходимост, често превръщаща се в плам, всепоглъщащо желание за още.

Книгите винаги са ми давали нужното пространство, през което да избягам и да се шмугна в друг, далечен и пъстър свят. Думите пробождат всяко унесено в монотонния напрегнат делник кътче на ума. Провокират, внушават, търсят отговори, задават въпроси, сблъскват се с чуждото и носят спокойствие.

Не еднократно съм изпитвала потребност да се откъсна от всичко до болка познато или да забравя за миг коя съм и какво се очаква от мен. Когато в продължение на няколко часа се отпусна притеглена в света на други лица и събития, оживявайки сред тях, се чувствам пълноценно.

Те са винаги нови и учудващи със своите необикновени качества и описания, а най-хубавото е, че избора зависи от мен. Сама, но не самотна, сред други, но не различна, себе си, ала не каквато съм се виждала досега. Тишината на редовете носи начало на оживлението на здравословните емоции вътре в нас, носи знания, разчурва предразсъдъци.

Не се стремя да се заблуждавам - независимо дали булеварден роман или класика в няколко тома – героите са живи в свое собствено измерение и се опитват да подредят нещата около тях и вътре в тях. Като нас – земните жители.

Неравнопоставени са сравненията между телевизията, киното и компютърната реалност с истинското, първично човешко въображение, намиращо отражение в литературата. То е незаменимо човешко качество, дори по-скоро божествена дарба, превръщаща ни в главни герои, дейни и будни личности, знаещи, но също така можещи и продължаващи да се развиват.

Разумът ни следва невъзможните за проумяване фантазии и магии, дарявайки ни шанса да повярваме в привидно недействителното или твърде елементарното в толкова високотехнологичния и усъвършенстван за нуждите ни свят.

Никога не е лесно да погледнеш през чужд поглед или да си представиш само смътната идея, че някъде далеч от хронотопа на съвремието отговори има, живот разцъфтява. И именно, благодарение на изключителната прозорливост, умение и любознателност на литературните асове, принадлежащи на епохите до ден днешен, душевният ни феникс намира своето възраждане...някъде, някога...

BGReporter