В днешно време е нещо нормално почти всяка втора жена да ходи на високи токчета. Някак си не е възприето в един дамски гардероб да няма най-вече подобни обувки. Макар и разнообразни по височина, дебелина на тока, платформата и модела, те си остават неизменно с една и съща цел – да променят цялостно визията. Според мъжката представа такава обувка изразява финес, женственост, дори еротика. Всичко това е неопровержима истина. Докъде обаче се простира тази нормираност и на колко крайна доза мазохизъм са готови да се подложат нежните половинки?

Ползата е нещо, което се определя от нуждите. В миналото и днес нуждите са имали асоциативен изначелен характер. Тази мода датира още от времето преди Рождеството, но се питам доколко хората тогава са се измъчвали в името на актуалните тенденции. И докато сега тънките 8-10 сантиметровите токчета говорят за сексапил на някое парти, то в миналото нещата са изглеждали другояче по съвсем други причини.

Първите данни за съществуването на обувки с видоизменени платформи и/или токове дадират още от 200г. пр. Хр. Популярни сред римските актьори били кохорните- сандали на висока платформа, направена от дърво или корк. Основната идея е била да се открояват от нивото на сцената, сякаш се “носят” по нея.

Последвали ги след Христа, около 1154-1189, измислените от крал Хенри Втори обувки с тесни, остри върхове. Според легенди те прикривали деформираните му крака.

По времето на рицарите на Ричард Лъвското сърце (1189-1199) се появили солеретите. Високите токове са се оказали отговор на проблема при езда, когато кракът на човек се е плъзгал напред в стремето. Чисто практическа полза.

“Токът на ездача”, висок приблизително 2,5-3 cм, се появил около 1500 година. Водещият ръб бил наклонен напред за да помогне да се закачи за стремето, а последващата задна част била наклонена също напред за да предпази петата от разтягане или от закачане за храст или камък при “прикриване”, напр. по време на битка. Тези особености са факт в днешно време забележимо при каубойските ботуши.

В последствие този вид ездачески ток дал началото на развитието на по-стилизирани модели през първите 3 десетилетия. Интересен е фактът, че във Франция високите токове се разпространили първо сред мъжете. Постепенно ставали все по-високи и по-тънки, докато накрая били изобщо неподходящи за езда, но затова пък намерили употреба при “единствено дворцовото” облекло. До късните години на 1600 мъжките токчета обикновено достигали във височина от 7 до 10 см. Бих дала всичко за да видя някой мачо в 21 век на високи метални токчета и островърхи пантофки...Макар че в нашенския “елит” не е невъзможно да се сблъскаш с индивиди от неопределен пол.

През 1533, съпругата на дюка на Орлеанс- Катерина де Медичи, която била миньонче,  упълномощила обущар да и създаде чифт обувки на високи токове, едновременно модни, но и увеличаващи височината и.

Те били адаптация на “чопини” – повдигнати дървени платформи нетипични за модата досега. Но за разлика от чопините токът бил по-висок от върха на обувката, а платформата била изработена така, че да се прегъва в средата заедно с извивката на крака. Зе една удобна обувка най-важното е да пасне на свода на крака, така че да се усеща стабилност и балансираност, без да ви се иска след 2 час да се събуете насред улицата. Колкото по-висока – толкова по-голямо предизвикателство, но и ефектност. Въпрос на избор, защото не всеки крак би могъл да свикне на целодневно ходене на кокили.

Освен сред френските модни дворцови дами и господа в течение на времето обувките на високи токове се популяризирали и в други страни. Терминът “с добри токове” си превърнал в синоним на благосъстояние и лукс. Нещо, което днес се разбира под някое модно етикетче с цена 1000$.

През 17-18 век и двата пола носели високи токчета като знак на висшата мода. Само можете да предполагате какво настъпване е падало по дворцовите приеми и балове. С настъпването на Френската революция през късните 1700, практиката да се носят такива обувки постепенно замряла заради асоциациите за богатство и аристокрация, които пораждали.

През по-голямата част от годините на 1800, равни обувки и сандали били традиционни за мъжете и жените, но токът се възродил в модата в късните години на епохата, изключително предимно сред нежните половинки.

Връщайки се в 21 век, можем да изтъкнем, че съществува разнообразие, гарантиращо желанията на всеки вкус. Измислени са дори обувки с токчета с променяща се дължина, която дамите могат да променят според повода. Въпреки всичко намирам, че е нечестно мъжката половина от световното население да не се възползва от “предимствата” на токове при положение, че го изисква от дамите. Способността една жена цял ден неуморно да ходи през какви ли не улици, строежи, буквално диви градски терени, е направо изумителна и похвална! Вярно, че представителките на нежната половинка издържали 7 пъти повече на болка, съотвено и на дискомфорт, от мъжкия пол, но тогава идва въпроса: С какво право мъжете носят прозвището силен пол?

BGReporter