1 in every 5 minutes of time online is now being spent on social networking sites, up from a mere 6% in early 2007, shows the 2011 report of comScore.

The sites reach 82% of the world’s internet-using population or about 1.2 billion people in total. If you ask yourselves what is the common in between these well known sites, you will guess it immediately – all of them are free to join. Although they might offer paid premium services, their core is in the offering of free participation to everyone across the globe who wants to join (doesn’t necessarily mean that he could join due to geopolitical restrictions like in China!) in an open-end network. Of course, these networks are controlled by companies and they are the ones to determine the main rules for participation. And as private sector thinkers they are lead by their main interest: capital accumulation.

никой нищо не е писал?!...

Реших да споделя нещо интересно с вас, а именно данните за 2 проекта, получили финансиране по

Съвместната оперативна програма на Черноморския басейн 2007-2013 (Black Sea Basin Joint Operational Programme).

General Toshevo Municipality

5 Vasil Aprilov Str. 9500 General Toshevo, Dobrich  District, Bulgaria

DIALOGUE BETWEEN CULTURES

12 months

222,282.00 EUR

90% financed by the EU

Institute of Oceanology-Bulgarian Academy of Sciences

40 First May Street, Varna 9000, Bulgaria

Industrial Symbiosis Network for Environment Protection and Sustainable Development in Black Sea Basin (SymNet)

24 months

404,876.02 EUR

90% financed by the EU

Това е програма, регулирана от инструмента за европейско добросъседство & партньорство (ENPI) на ЕС. Тя има за цел да допринесе за: “засилено и устойчиво икономическо социално развитие на регионите на Черноморския басейн”. Трите цели на програмата са: Подпомагане на икономическото и социално развитие в граничните области; Съвместна работа за справяне с обичайните предизвикателства; Насърчаване на местното пряко сътрудничество

Супер за финансирането, което двете наши институции са получили. Само че след кратко търсене в Гугъл, честно казано нищо видимо не излезе на повърхността за тях. Питам се дали това е нормално? Или българските медии се интересуват само от това кой е изгубил дадено финансиране, чак след като е станало криминално видимо? Защо никой не пише нищо за това какви програми за субсидии съществуват и не помогне на истински амбициозните млади хора в България и Европа въобще да направят нещо, което да ПОМОГНЕ действително на страната им? Няма ли някакво обучение за всички тези чиновници и псевдо български политици, така че те да знаят какви финансови инструменти съществуват и как да се използват, а не папагалски да повтарят заучени фрази?

За програмата на община Ген. Тошево по-скоро се питам кой е отишъл на почивка за културен обмен...

В случай, че се питате, съществуват доста подобни стимулиращи програми на международно ниво стига човек да има информацията за това! И е въпрос на усвояване на тези финанси - първо от правилните хора и второ за правилните цели. И тези програми не съществуват само по изборите, това мога да ви кажа.

Представете си следния казус. Прекарвате си страхотно море, позирате на няколко снимки на познат и после без вашето съгласие бууум и ви качват във Фото Форум. А вие не го искате. Какво се случва тогава?

Ако приемем, че „фотографът” се прави на ударен и не желае да ги изтрие по една или друга причина, вие какво, ще го молите до смърт? Ще му хакнете паролата? Ще го заплашвате със саморазправа? Ще се молите на чудо? Не. Казусът има и друга страна.

Не носи ли и сайтът, в който гордо се извисявате над някоя плажна палма по бикини, отговорност, че вашето лице е качено на него без разрешението и съгласието ви? Като нарушава личното ви пространство и права, не може ли тази снимка да съсипе например кариерата ви или нещо много по-лично?

И епохата на осененията настана пак.

За два дена подред имах възможността да потъна в социалната виелица на т.нар. столица на България. Т.нар., защото на фона на страна като нашата и столицата си ни остава една такава…незадоволителна. Въобще нещата, с които описвам живота в България пред приятели и познати от други краища по света, честно казано на мен самата не ми харесват даже на слушане от собствената ми уста. И ми идва да се набия, че говоря така, ама какво да се прави - истината боли, особено като ти идва да се самоцапнеш.

Но се оказва, че у нас живот има все пак след тия 20 години, с които постоянно се оправдаваме. Не, че съм от поколението, което е изпитало и оцеляло със и след реалното усещане за промяна, но все пак имам склонността да критикувам и може би недоволствам като постфактум. И ето, че последните две огромни мега течения, заформили се като тенденции у нас в последните няколко години и развиващи се в една лавинообразна поредица от хубави събития през последните две, е повод за гордост. С която се хваля.

Едното е дигиталното общество. Като чуех преди година и половина-две израза блогър и нещо ме присвиваше под лъжичката. Въобще го усещах като хипарска интернет история, в която всеки се прави на по-умен и себеналагащ се като израз на нещо по-скоро егоистично, отколкото стойностно. Но това се промени с течението на опознаването на особеностите не само на онлайн общуването в нашата зона, демек блогърската, но и на тази, която е далеч от дигиталните ни устройства на комуникации и отразяване на усещанията ни за случващото се в и около нас.